Сигурно е хубаво да знаеш, че там някъде, където и да е, има някой, който те обича, който мисли за теб всяка свободна минута, който би направил всичко за теб. Дали тази мисъл се превръща в тежест, когато ти не можеш да мислиш по същия начин, когато знаеш, че оня там се измъчва, а ти си имаш достатъчно проблеми на главата, за да се товариш и с това. Дали всичко може да се преобърне, точно както във филмите? Има ли "хепи енд" и в истинския живот? Не знам...

Емануела и Крум - Нищо не знаеш


Не съм познал - излекуван не съм и днес от теб
наивно е знам запоследно с мен ела поне...

Как е наивно счупеното да лепим,
още те искам - трудно е да мълчим
след любовта празни места стоят
как не познахме, че ще боли така

Нищо не знеш, върни се веднъж поне
да те обичам и да обичаш мен
нищо не знаеш - ще разбереш от мен
още ми липсваш трябва да бъда с теб

Не съм познал всяка сянка пред мен е част от теб
загубих те знам, запоследно с мен ела поне
Емануела:
Аз изгубих - ти си мойто второ Аз
да сме щастливи някой не позволи
ти си избран за мен,както и аз
трябва да тръгвам, но накъде не знам...

Нищо не знеш върни се веднъж поне
да те обичам и да обичаш мен
нищо не знаеш - ще разбереш от мен
още ми липсваш трябва да бъда с теб

Ще ти повтарям, че не съм те предала
без тебе нищо не съм изживяла

Бях наивен, че ще мога без теб
знам загубих те, но искам с теб

Нищо не знеш върни се веднъж поне
да те обичм и да обичш мен
нищо не знаеш - ще разбереш от мен
още ми липсваш трябва да бъда с теб