Видях я бе, видях я. Ей сега, преди половин час. Падащата звезда! Не бях виждал такава от години. Седях си на любимата пейка, в моя двор, там където се чувствам най-добре. И ето между двата пътуващи незнайно накъде самолета се появи сребристата ивица. Появи се, блесна в цялата си красота и изчезна. За един миг. И единственото, което остана в съзнанието ми беше ..."Ирина". Това бе моето желание, моето единствено желание, което се появи в главата ми като мълния и остана там, също като тътена, който се чува след гръмотевицата. А само като си помисля какво бих си пожелал преди 2-3 години...