*
*
*
*
Мисля, че се пристрастих към блога :) Седя си сега, скучно ми е и вместо да си пусна някой филм, да се ровя в мрежата с часове или да поиграя малко Фифа, аз чета в блога. Чета и ми се дописва. Нямам идея какво, но ето че машинално съм натиснал "нов постинг". Май-май самотата ме води тук. Харесва ми да бъда сам с мислите си. Никога не съм харесвал големите, шумни компании, затова когато съм в такава почти винаги съм в нетрезво състояние :) Ролята на вълка-единак ми допадаше, всъщност още ми допада, но сега, когато нея я няма в мислите ми за първи път се почувствах сам. Явно дори и единакът имал нужда от някои близък, на който да споделя какво терзае самотното му сърце. Сега осъзнавам, че всъщност никога не съм имал такъв човек, че идеалният й образ е бил само в мечтите ми. Някъде ми попадна въпросът: "Да обичаш или да те обичат". Сложно, а? А може би не толкова. Тя не ме е обичала никога, но аз бях щастлив. Бях щастлив, когато я поздравявам с любима песен, бях щастлив, когато ми пишеше "лека нощ" и ми пращаше от ония мечки и целувки по скайпа, нали ги знаете. Е, тази вечер бе на линия, но не ми ги изпрати. А официално не сме се карали, не знам защо е сърдита, а и не ми пука. Времето лекува всичко, надявам се. Но нощите минават толкова бавно, когато не съм получил оная миризлива мечка за лека нощ (хъг) ;]

изглежда сме на тема мечка :)