Обичам те. Искам те за мен, искам да си моя. Бих направил всичко за теб, но ти това го знаеш. Знаеш го, но продължаваш да ме вземаш не на сериозно. Дадох ти тази власт - властта над мислите ми, над чувствата ми, над съня ми, но това не е нищо особено за теб. Нали човек трябва да има някаква цел в живота, някой за който да се буди сутрин. Мисълта за теб може да ме накара да се усмихна и в най-трудните моменти. Знам че сега е невъзможно, но аз съм търпелив. Чаках те 2 години, ще те чакам още толкова ако трябва. Няма друг човек, с който да ми е толкова приятно. За мен ти си най-добрия ми приятел. На теб мога да споделя, и споделям, това което не бих казал на никого. Искам да ти кажа всичко това, но не мога. Усещам че си губим времето в празни приказки, но ме е страх. Страх ме е да не разруша и малкото, което успях да съградя. Казват, далече от очите, далече от сърцето. За пореден път се убеждавам че не е така. А и не искам да е така. Ще успея ли да запаля поне искрица в твоето сърце? Може ли някога да ме обичаш, възможно ли е да бъдем щастливи двамата, заедно? Знам че в този момент това звучи абсурдно, но аз съм тук и ще чакам, ще бъда до теб, очаквайки да видиш знаците. Само едно ще те помоля - не ми отнемай мечтата, не ми вземай това, към което се стремя, не разрушавай въздушната кула, която построих за двама ни. Ще видиш, че всичко ще бъде наред. Ние ще бъдем щастливи заедно и ти ще бъдеш моя. След една, пет или десет години - не знам. Но ти ще бъдеш моя, каквото и да ми струва. ОБЕЩАВАМ ТИ! Защото ти си мелодията на моето сърце...