Постинг
01.07.2009 17:10 -
Виновен съм...
Е, дойде време и за първия ми пост. Чувството е странно, все пак направих тази регистрация преди около година. Тогава имах огромна нужда да споделя с някого и все пак не писах тук. Сега дори не знам защо не се престраших. В този момент обаче имам нужда от това. Дори не знам колко хора ще го прочетат, не знам дори и в коя категория да пиша, но мисля да го оставя в Лични дневници. А си мислех че дневниците са само за момичетата.. Както и да е, има неща, които не мога да споделя с никой, а ме изгарят отвътре. Тъжно ми е, нямам настроение, затова и първият ми постинг ще е леко песимистичен, може би, но и това го има в живота.
Регистрирах се, преди около година, както казах, за да споделя за любовта си. Първата ми голяма любов.. Сега ще пиша за нейния край. Всичко свърши. Пиша това и вътрешно се съмнявам, надеждата живее в мен, колкото и да не ми е нужна в тази ситуация. Винаги има нужда от надежда, но и само с надежди не се живее. Трябва да я забравя. Казвам "трябва", а не "искам". И е така... Не искам да се разделям с мечтата поддържала ме жив цяла година, че и повече. Как да я забравя, като за 3-4 месеца ТЯ се превърна в най-близкия ми човек. Поглеждам скайпа, извън линия е. Напоследък си пишем по-малко, не както преди по 4-5 часа. Половин, един час и тя казва "Трябва да ставам, имам си и други задължения". Това ме наранява, но не мога да й кажа нищо, нали сме "само приятели". Да, бе, само приятели. Всъщност нищо никога не се е променяло. Винаги сме си били приятели, много близки по едно време, но само приятели. Знам, че не мога без нея, поне засега. Цялото време е пред мен и това ми дава надежда. Надежда, че ще я забравя, надежда че ще намеря някой, който да запълни празнината в сърцето ми. Егати клишето. Няма празнина в сърцето ми - ТЯ е още там. Още помня деня, в който й признах за чувствата си. Нормално е да го помня - беше преди 2 месеца. Това беше най-трудното ми решение, но пък след него изживях двата си най-хубави дни. ТЯ ми каза, че ме обича също толкова силно, колкото аз нея. Полетът ми трая два дни, в които не се чухме с нея.
Спирам се, стига с тоя разказ. По-нататък малко по-философски ще го карам, може би. Сега имах нужда да си кажа всичко :) Като за финал една песен. Песен, писана сякаш за нас. Песен, която изказва всичко, което мисля в този момент и може би нямаше нужда от всичко написано по-нагоре. Ето я и нея:
Слави Трифонов и Софи Маринова - ВИНОВНИ СМЕ
Виновна си, накара ме да оживея...
Виновна си, че си от другите различна,
виновна си, че пожелах да те обичам и че вярвах...
Виновен си, че ме превърна в болка твоя,
виновен си, че позволи да го усетя,
виновен си - не премълча това, което вече знаех...
Искаш това, което виждаш,
виждаш това което искаш...
Просто не е истина...
ПРИПЕВ:
Най-жестоката присъда е да продължа
да те искам и да вярвам, че не си лъжа.
Най-жестоката присъда е да продължа
да те викам във живота си...
Най-жестоката присъда е да продължа
да те искам и да вярвам, че не си лъжа.
Най-жестоката присъда е да продължа
да те викам във живота си...
Виновен съм - не вярвам, че не съм ти нужен.
Виновен съм, че те сънувам още нощем.
Виновен съм, че мисля, че не е възможно да те имам.
Виновна съм, че те оставих да мечтаеш,
виновна съм - хареса ми да ме желаеш,
виновна съм, но два пъти си по-виновен ти от мене.
Искаш това което виждаш,
виждаш това което искаш...
Просто не е истина...
ПРИПЕВ: ...
Виновен съм !!!
Виновна съм !!!
Регистрирах се, преди около година, както казах, за да споделя за любовта си. Първата ми голяма любов.. Сега ще пиша за нейния край. Всичко свърши. Пиша това и вътрешно се съмнявам, надеждата живее в мен, колкото и да не ми е нужна в тази ситуация. Винаги има нужда от надежда, но и само с надежди не се живее. Трябва да я забравя. Казвам "трябва", а не "искам". И е така... Не искам да се разделям с мечтата поддържала ме жив цяла година, че и повече. Как да я забравя, като за 3-4 месеца ТЯ се превърна в най-близкия ми човек. Поглеждам скайпа, извън линия е. Напоследък си пишем по-малко, не както преди по 4-5 часа. Половин, един час и тя казва "Трябва да ставам, имам си и други задължения". Това ме наранява, но не мога да й кажа нищо, нали сме "само приятели". Да, бе, само приятели. Всъщност нищо никога не се е променяло. Винаги сме си били приятели, много близки по едно време, но само приятели. Знам, че не мога без нея, поне засега. Цялото време е пред мен и това ми дава надежда. Надежда, че ще я забравя, надежда че ще намеря някой, който да запълни празнината в сърцето ми. Егати клишето. Няма празнина в сърцето ми - ТЯ е още там. Още помня деня, в който й признах за чувствата си. Нормално е да го помня - беше преди 2 месеца. Това беше най-трудното ми решение, но пък след него изживях двата си най-хубави дни. ТЯ ми каза, че ме обича също толкова силно, колкото аз нея. Полетът ми трая два дни, в които не се чухме с нея.
Спирам се, стига с тоя разказ. По-нататък малко по-философски ще го карам, може би. Сега имах нужда да си кажа всичко :) Като за финал една песен. Песен, писана сякаш за нас. Песен, която изказва всичко, което мисля в този момент и може би нямаше нужда от всичко написано по-нагоре. Ето я и нея:
Слави Трифонов и Софи Маринова - ВИНОВНИ СМЕ
Виновна си, накара ме да оживея...
Виновна си, че си от другите различна,
виновна си, че пожелах да те обичам и че вярвах...
Виновен си, че ме превърна в болка твоя,
виновен си, че позволи да го усетя,
виновен си - не премълча това, което вече знаех...
Искаш това, което виждаш,
виждаш това което искаш...
Просто не е истина...
ПРИПЕВ:
Най-жестоката присъда е да продължа
да те искам и да вярвам, че не си лъжа.
Най-жестоката присъда е да продължа
да те викам във живота си...
Най-жестоката присъда е да продължа
да те искам и да вярвам, че не си лъжа.
Най-жестоката присъда е да продължа
да те викам във живота си...
Виновен съм - не вярвам, че не съм ти нужен.
Виновен съм, че те сънувам още нощем.
Виновен съм, че мисля, че не е възможно да те имам.
Виновна съм, че те оставих да мечтаеш,
виновна съм - хареса ми да ме желаеш,
виновна съм, но два пъти си по-виновен ти от мене.
Искаш това което виждаш,
виждаш това което искаш...
Просто не е истина...
ПРИПЕВ: ...
Виновен съм !!!
Виновна съм !!!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 61
Архив